Куда уходит детство

Куда уходит детство
В какие города
И где найти нам средство
Чтоб вновь попасть туда
Оно уйдет неслышно
Пока весь город спит
И писем не напишет
И вряд ли позвонит
И зимой и летом
Небывалых ждать чудес
Будет детство где-то
Но не здесь
И в сугробах белых
И по лужам у ручья
Будет кто-то бегать
Но не я
Куда уходит детство
Куда ушло оно
Наверно в край чудесный
Где каждый день кино
Где так же ночью синей
Струится лунный свет
Но нам с тобой отныне
Туда дороги нет
И зимой и летом
Небывалых ждать чудес
Будет детство где-то
Но не здесь
И в сугробах белых
И по лужам у ручья
Будет кто-то бегать
Но не я
Куда уходит детство
В недальние края
К ребятам по соседству
Таким же как и я
Оно ушло неслышно
Пока весь город спит
И писем не напишет
И вряд ли позвонит
И зимой и летом
Небывалых ждать чудес
Будет детство где-то
Но не здесь
И в сугробах белых
И по лужам у ручья
Будет кто-то бегать
Но не я


Автор: Дербенев Л. 

Бездомна

Бездомна съм вече, самотна и плаха.

Стоя под дъжда, без покрив, без стряха,

Където да сгрея премръзнали пръсти,

Където да знам, че съм тук, че съм вкъщи.

Бездомна съм вече, навън е самотно.

Сърцето ми слабо, остана сиротно.

И никого няма, ръката е празна.

И всички изчезват, скръбта е заразна.

Бездомна съм вече, защото ти дадох,

Дома и живота и всичко раздадох.

Но ти ми ги взе и заключи вратата,

Останах сама, навън, с тишината.

Думи без смисъл

Думи без смисъл

Думи без смисъл, думи без звук.

Ти ми говориш, кълнеш се, но тук-

Тук във душата ми вече е празно

И твоите думи изричаш напразно.

Думи без смисъл, които убиват.

Думи без обич и без топлина.

Думи, които жестоко забиват,

Своите букви и носят смъртта.

Думи, които днес носят ковчега,

На нашата обич, която погреба,

Под купища прах и грозни лъжи.

И тази любов не успя да лети.

Думи, с които отряза крилете,

На малката птичка, на нежното цвете.

Думи, с които разби ми сърцето,

И малката птичка издъхна в небето

Аз тръгвам натам

Аз тръгвам натам, далече е знам,

Но тръгвам натам, защото си сам.

Защото вали, навярно боли.

И трябва да стигна, преди да заспи.

Аз тръгвам натам, далече е знам,

А ти не ме водиш, защото си ням.

Защото си сляп, с коричката хляб,

Седнал си сгушен на мръсния праг.

Аз тръгвам натам, далече е знам,

А пътят е дълъг, когато си сам.

Протягам ръка – кристална мъгла.

И само зловеща и страшна тъга.

Аз тръгвам натам, далече е знам.

но вече е късно да спирам, а там

сърцето ти спи, покрито от прах.

Обгърнато в тих, ленив полумрак...

11.07.2011

Моето лято

Небето, морето, тревата,

шумът на листата, реката.

Слънцето, цялото злато.

Шепот и мирис на лято.

Бръмбърче малко в цветята.

Топлият допир, земята.

Залезът огнен, зората.

Пясъкът перлен, мечтата.

Песните нежни, без думи.

Вятърът, меките дюни.

Сините рокли, житата.

Копнежът по юг, тишината..

08.07.2008г.

Пътят

Стоя сама, загледана във пътя,

По който трябва да вървя, а някак си не искам.

А знам, че трябва тихо да търпя,

И копнежа си и всичко да подтискам.

Ще дойде ден и може би тогава,

Ще искам да се върна пак на този път.

Забравила, че всичко се забравя,

Смело ще поема аз на юг.

Стоя сама и пътят си ме вика,

Напомня ми, не бива да мечтая.

Защото всичко днес, сега е мъка,

И няма смисъл още да дълбая.

И ето тръгвам, изборът е ясен.

Какъв ти избор, пътят е един.

Напред, напред и после леко вдясно,

Самотна къща и студен комин.

14.04.2011

Умората

Умората приплъзва се лукаво.

И впива се във мускула, отляво.

Но той унесен, сякаш не разбира.

Упорито се отказва и не спира.

Умората тогава се разсърди.

И вкопчи във душата пръсти твърди.

Но тя душата милата ми, вече,

От всички чувства мъдро се отрече.

Тогава на очите ми тя сложи,

Сянка тъмна, мозъкът се разтревожи.

И изпрати хиляди сигнали,

До крайниците ми заспали.

Да, но те останаха на място.

Махай се, Умора, тук е тясно.

И тъгата, болката, сълзите,

Всички тука, сврени са в ъглите...